Какво е да си WSOP шампион - от Джонатан Дюамел

Направиха ми предложение да разкажа какъв е животът на световен шампион по покер. Вярвам, че това е чудесна идея и съм много развълнувам да споделя моите приключения.

Откъде да започна? Спечелването на WSOP Main Event гривната през ноември и всичко, което последва, разбира се! Лудницата започна още, когато последният ривър бе раздаден. Уау, какво чувство! Не си спомням следващите няколко секунди, но първото нещо, което си спомням е, че хвърчах във въздуха, заради моите приятели, които бяха облечени в тениски на Habs. След това осъзнах нещо: аз сега съм световният шампион по покер! Ще помня този момент до края на дните си. Притокът на адреналин беше напълно невероятен.



Очевидно, тези моменти бяха бързо последвани от това, че всичките медии ме обградиха. Имаше 20 или 30 журналиста, всички питащи ме множество въпроси. Спомням си, че ми беше много трудно да говоря, с всичко, което се случваше. Все още бях в облаците, а не в реалността на това, което току що се беше случило.

След това, имах възможността да празнувам с цялата банда в най-добрия апартамент на Rio, осигурен от WSOP. Изглежда този апартамент не може да бъде нает, а само се предлага от хотела за специални случаи. Това наистина беше магическо място с по-големи стаи от моя първи апартамент - дори имаше частен басейн и джакузи. Беше ни предоставен огромен бюфет и галони шампанско. Това бе наистина запомняща се вечер, заедно с моите приятели и семейство. Никога няма да я забравя.

Следващият ден беше малко по-труден! След само един час сън, приятна дама от PokerStars потропа на вратата ми, с кафе в едната ръка и телефон в другата. Знаех денят, който ме очаква, но все пак адреналинът от момента компенсира умората. Следващите дни имаше суматоха от интервюта. Всичко разбира се започна още във Вегас, като моят график беше управляван от други. След това се върнах в Квебек, за да изнеса пресконференция за местната медия и най-накрая отлетях към Торонто, за последен голям спринт. Три пълни дни, които бяха наистина изтощаващи, но в същото време, бавно ми помогнаха да осъзная какво се случва. Няма съмнение, когато спечелиш най-големият покер турнир в света, животът ти се променя.

Краят на годината беше абсолютно страхотен. Бях поканен в центъра на полето на Олимпийския Стадион за CFL East финалната игра, между Montreal Alouettes и Toronto Argonauts. Все още ме побиват тръпки като се сетя как 58,000 души ме аплодираха. Отново, какво чувство! Един път в живота имаш подобна възможност да бъдеш в центъра на полето по време на такава игра. С всичко, което се случваше, самият факт, че бях обратно в Монреал и че можех да се насладя на играта, беше невероятен. Подкрепата на тълпата ме удари направо в сърцето и отново искам да благодаря на всички, които присъстваха.

Последва покана да присъствам на UFC битка с George St-Pierre на 11 декември, с най-добрите възможни билети, точно до ринга. След като съм фен на UFC от няколко години, чаках с нетърпение този момент. George St. Pierre е може би атлетът, който уважавам най-много и той определено е вдъхновяващ. Да го гледам как доминира в неговия спорт с години, винаги ме е карало да давам най-доброто от себе си, в това, което правя. Той е истински джентълмен, който уважава неговия спорт и Канада. Честно, не ме изненадва, че той продължава да запазва колана си.

След това участвах в High Stakes Poker предаването, което ще се излъчи скоро. Не мога да ви споделя резултатите (съжалявам), но мога да ви кажа, че имаше много екшън. Чудесно преживяване, където за пореден път имах възможността да се срещна с много интересни личности.

После се върнах в Квебек, за празниците, където имах възможност да прекарам ценно време със семейството ми и близките ми приятели. Бях барман за една нощ в Radio Lounge в Монреал, по време на благотворителното събитие на Ste-Justine Hospital за детската фондация. Много забавна вечер, където купонясвах като луд, в допълнение на това, че събрахме пари за болните деца от Ste-Justine.

Имах около седмица и половина, за да си взема малко почивка, преди да се впусна в 2011. Знаех, че предстоящата година ще бъде много, много натоварена.

Първата спирка от международния график беше в Бахамите, за PokerStars Caribbean Adventure. Играх всички големи турнири там, но не направих нищо значимо. Случва се така, че понякога печелиш, понякога губиш. Все пак имах чудесно пътешествие и бях представен като член на Team PokerStars Pro. Станах първия човек от Квебек, след Изабел Мерсиер, който се присъединява към престижния отбор, представяйки най-голямата онлайн покер зала в света.

Отново вкъщи, прекарах седмица с моето семейство в Бушервил, където най-накрая отново карах малко кънки. Невероятно бе чувството отново да поиграят хокей. Това определено ми липсва най-много при всичките ми петешествия.

След това се отправих към Франция, за EPT Довил, където се представих добре в €10,000 събитието. Но затова ще ви разкажа скоро.

Сега в Penn & Teller Theater в Rio е тихо. Няма ги виковете на феновете, облечени с фланелки на своя фаворит и Световните серии по покер вече гледат към 2011. Това значи само едно, имаме нов световен шампион и ако сте пропуснали този факт, това е 23-годишният, стартирал катo чип лидер на финалната маса канадец, Jonathan Duhamel. Пред PokerNews, новият шампион сподели как приема победата, какво е чувството да си шампион и още.

PN: Първо, поздравления! Сигурно си на небето от щастие.

JD: Благодаря. Да, невероятно е. В момента се случват толкова много неща.

PN: Измина малко време след победата? Осъзна ли я?

JD: Мъничко. Взех си малко почивка. Сега отчасти започвам да осъзнавам, "Ама аз го спечелих този турнир." Трябваха ми няколко дни, но мисля, че вече осъзнавам.

PN: Когато погледнеш назад към финалната маса и всички моменти, които те доведоха до там -- цялото това преживяване -- има ли нещо специално, което се е запечатало в съзнанието ти?

JD: Това определено бяха най-хубавите четири месеца в моя живот досега. С най-големия чип стак при старта на финалната маса към мен имаше доста високи очаквания. В месеците преди това доста хора казваха, че почти съм станал шампион. Когато се върнах във Вегас няколко дена преди финалната маса, в главата ми се въртяха толкова много неща, хубави неща. И след като съботата отмина, аз стартирах директния двубой с повече чипове и тогава, ами, това просто беше най-страхотното преживяване за мен.

PN: Като заговори за новия формат с отлагането на масата след представянето на Деветимата от ноември, досега чип лидерът не беше печелил турнира. Беше ли предизвикателство за теб да запазиш присъствие на духа като чип лидер?

JD: Това увеличи още малко напрежението върху мен. Но то е част от играта и аз го приемам. Използвах го за мотивация в турнира. А колкото до финалната маса, сам увеличих напрежението върху себе си, просто за да спечеля. Нямаше да съм щастлив, ако бях завършил втори или дори по-назад и, да, имаше малко повече напрежение. Но това беше за добро и аз го използвах за мотивация.

PN: Как минаваха дните ти преди да се върнеш във Вегас за финалната маса? Живееше ли както обикновено или се подготвяше усилено?

JD: Играх няколко турнира на живо като EPT London, Foxwoods Mega Stack и някои други в Монреал, както и много други онлайн, турнири и and sit-n-gos, а и по това време вървеше WCOOP в PokerStars. Това ми помогна много, но повече от всичко беше въпрос на умствена настройка. Това беше ключовият момент. Няколко седмици преди финалната маса не играех много покер. Почивах си и се подготвях психически, че както и да стане на финалната маса ще се справя с него и ще играя добре независимо от всичко.

PN: Преди финалната маса се обръщаше голямо внимание на Michael "The Grinder" Mizrachi, заради постиженията му в тазгодишните Световни серии, спечелването на $50,000 Player's Championship и разбира се класирането му на финала в Главния турнир. Струва ли ти се, че всичката тази суетня около Mizrachi спомогна за отвличане на вниманието от теб като чип лидер?

JD: Може би донякъде да, но мисля, че все така бях достатъчно във фокуса на нещата. Имаше малко повече напрежение, но както казах, аз го използвах за мотивация. За мен това не беше кой знае колко трудно. Подготвях се да дам 100% от себе си и това наистина беше добра мотивация.

PN: Вероятно едно от най-трудните неща за теб е било чакането. Сигурно си разигравал възможните варианти на финалната маса в главата си милиони пъти. До каква степен нещата, както се случиха на финалната маса, бяха различни от предварителните ти представи?

JD: Началото на финалната маса беше много различно. В съзнанието ми всичко беше настроено така че нещата до края да минат добре. В началото ми беше трудно, но успях да се върна в играта и да стигна до директния двубой с много добър стак.

PN: Отначало загуби не малко чипове. Беше с най-малкия стак, когато бяхте останали петима на масата. В тази ситуация появи ли се някаква паника, заради това, че загуби лидерската позиция в чипове?

JD: Не съм се паникьосвал, защото не бях под границата от 10 големи блайнда. Мисля, че имах 25. големи блайнда. Не беше най-добрата позиция, но не беше и чак толкова зле. Все още имах възможност да играя покер. Със сигурност не бях особено радостен, но просто мислех какво предстои и се опитвах да играя ръцете, които получавах. Независимо от стака, който имах, в покер играта опира до взимане на правилни решения и точно това се опитвах да правя.

PN: Когато останахте трима, динамиката на играта стана интересна. John Racener беше яко по шорти, а вие с Joseph Cheong притежавахте почти всички чипове. Каква роля изигра тази динамика като фактор в твоята ръка с покет дамите? Смяташ ли, че размерът на стаковете ти помогна в тази ситуация?

JD: Беше странно, защото преди тази ръка бях почти сигурен, че Cheong и аз ще крадем блайндовете по малко в очакване Racener или да се удвои или да отпадне и съответно да останем само двамата. Така си мислех, че ще получи, но накрая двамата с Cheong започнахме да се рейзваме и рирейзваме във все повече ръце. Знаех, че той е агресивен и той знаеше, че аз съм агресивен.

Аз потретвах и той вдигаше още. Често хвърлях след четвърти залог от негова страна и затова беше нормално да го прави. След това реших да направя пети залог. Поставих го в ситуация да решава дали блъфирам или го правя за извличане на стойност, с надежда да го накарам да влезе all-in. Размерът на този пети залог го постави в позиция да вярва, че има някаква стойност в хвърлянето и точно това исках да си мисли. Той реши да влезе, знаейки, че аз трябва да имам много добра ръка, за да платя. Затова и направи своя ход там, но аз имах тази силна ръка.

PN: Какво почувства вътре в себе си, когато той влезе all-in? Възбуда или нервност?

JD:Всъщност, по малко и от двете. [смее се] Значех, че няма да хвърля. Имаше вероятност да държи аса или попове и аз не бях особено спокоен или можеше да има асо-поп и това ще е да е най-големия флип. Не бях много ентусиазиран от мисълта за хазартни изпълнения в този момент, но знаех, че ако спечеля тази ръка ще изляза стабилно напред по чипове, затова платих и с радост видях, че има асо-седем, но все пак знаех, че ръката не е свършила и бях много щастлив, че в крайна сметка дамите ми издържаха.

PN: Лесно можеше да оставих самоувереността да надделее с такъв голям стак. Как успя да запазиш настройка и да не позволиш на Racener да обърне мача в понеделник?

JD: Знаех, че ще играе с малки залози. По начина, по който игра на финалната маса, той показа, че не е особено склонен да рискува преди флопа. За мен идеята беше да се опитвам да смесвам играта си, да рейзвам и да лимпвам в добър баланс. А когато той лимпваше, не рейзвах твърде много. Когато си извън позиция не е добре да играеш много ръце и често флопът беше безплатен за мен, както се казва.

Опитвах се да натискам колкото мога, без да го удвоя, макар че това стана веднъж, който той беше останал по шорти. Аз влязох с поп и четири, защото сметнах, че моментът е подходящ, той беше с малко чипове и аз исках да продължа да го притискам, но той се удвои. Говорих с приятелите си, с които разисквам много стратегии и те ми казаха да продължа по същия начин. Затова продължих да го притискам във всяка следваща ръка.

PN: Когато гледа предаването по ESPN във вторник вечерта нещо изненада ли те?

JD: Те показаха само 22 ръце от директния двубой. Това е, което много ме изненада. Cheong и аз рейзвахме яко и те не показаха кой знае колко и от това. Иначе като цяло беше добро шоу; много игра, големи ръце и всичките тези фенове там. Мисля, че беше добро шоу и според мен хората, които понякога гледат такива неща са харесали шоуто. Това е добре за играта и според мен беше едно от най-добрите изпълнения в последните години.

PN: $8.9 милиона са много пари -- променящи живота пари. Осъзна ли сумата?

JD: Не мисля толкова много за това. За мен беше важна гривната. С това съм най-щастлив. Гривната значи наистина много за мен. Ясно е, че съм щастлив да спечеля тези пари. Ще продължа да играя в най-големите световни турнири.

PN: Има ли нещо специфично или странно, което си направил с парите досега?

JD: Нищо, освен че дарих $100,000 на Montreal Canadiens Child Foundation. Засега не съм предприемал други ходове.

PN: Какво си мислиш, осъзнавайки важността на своето постижение за всичките тези покер фенове в у дома в Канада?

JD: Това означава много. Много съм горд да бъда първия канадец, спечелил Главния турнир на Световните серии по покер. Ще направя всичко по силите си, за да представям покер играта колкото може по-добре. Надявам се повече канадци да спечелят гривни през следващите години.

PN: Какво мисли семейството ти за всичко това?

JD: Щастливи са и много се гордеят с мен.

PN: Какво най-много искаш да направиш оттук-насетне. Какво следва за теб в покера?

JD: Вероятно няма да играя в следващите няколко седмици, но след това колкото мога повече турнири. Всички PokerStars турове, всички големи турнири в света и се надявам да реализирам още такива добри постижения. Цял живот съм искал да играя покер и сега имам възможността да играя най-големите турнири и това ще правя, в опит да спечеля някой от тях.

Jonathan Duhamel е спонсориран от PokerStars.net